Кекс с локум и орехи

Каних му се на този кекс, каних му се, докато му дойде моментът – миналата година бяхме поканени на обяд за Прошка с родителите ми, а майка ми инцидентно претърпя операция на ябълчната става на крака, и въпреки, че се възстановяваше много добре и бързо, все още не беше в състояние да стои дълго време права и да върти десерти. Затова аз поех задължението да приготвя и занеса кекс, защото тя много обича, а все нещо не й се получават в последните години. Този стана превъзходен, а е и много лесен! Рецептата – от Ивана.

Продукти:

230 г брашно
180 г захар
80 мл олио
80 г кисело мляко
4 яйца
1 ч.л. бакпулвер
100 г локум – аз използвах два различни, до нужното количество
100 г орехи
ванилия, лимонова есенция

Приготвяне:

Локумът се нарязва на малки кубчета, и се овалва в пудра захар. Орехите се нарязват на едро.

Яйцата, заедно със захарта, се разбиват на пухкава пяна, докато побелеят и увеличат обема си. Добавят се олиото и киселото мляко, и отново се смесва до еднородност. Ароматизира се с ванилията и лимона. Може да ползвате и настъргана лимонова кора.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера, и се добавя на части в купата при мокрите съставки. Накрая се добавят орехите и локума, разбъркват се до разпределяне из сместа.

Кръгла форма за кекс с дупка се намазнява и набрашнява. Сместа се изсипва вътре, и се подравнява. Ползвах по-голямата от двете алуминиеви форми, които имам подарък от баба си. В голямата кексът стана добре, но в по-малката вероятно щеше да стане по-висок.

Кексът се пече в загрята на 180˚ фурна за около 30-35 минути. Готовността му може да се провери с клечка. Моят се спука чудесно!

И отново да спомена баба ми. Като млада домакиня, била поканена на квартално събиране по случай 8 март, и решила да занесе кекс. Направила сместа, сложила го във фурната, и той като започнал да се навдига… изпекла го, извадила го – спукан. Казала си – не мога да занеса спукан кекс, не е красиво. Захванала се наново, да направи друг. Извадила го още по-разпукан! Нямало за кога вече, и с риск да се изложи, занесла го такъв. Притеснено се извинила, че носи такъв неестетичен кекс, и по-възрастните дами й обяснили, че това е признак за хубаво бухнал и изпечен кекс! Тази история е нарицателна за кекс, и част от фамилния фолклор.