Рецептата за тези сладки е от последната ми книга с гръцки рецепти „Ελληνική Μαγειρική Παράδοση – ένα παρελδόν με μέλλον” (“Greek Culinary Tradition – the past lingers on”), която си купих от град Платамон при разходката ни до крепостта наблизо преди два месеца. Книгата е двуезична – на гръцки и английски език, с прекрасни илюстрации, и много любипитни рецепти, като тази конкретно е от о. Крит. Сладките калицуня (καλιτσούνια) се приготвят с традиционното сирене мизитра, което се доближава до нашата извара, но е една идея по-солено. На илюстрацията сладките са оформени в нещо като кръгла звезда, но може да бъдат и във форма на затворен полукръг. Щом ги видях, веднага се заинтригувах, и съответно, се запасих със сирене мизитра. За мой срам, формата никак не ми се получи, но пък вкусът беше много интересен. Не съм любител на съчетанието на сладко и солено в една хапка, но тези сладки много ми допаднаха! Харесаха се и на всички останали, които ги опитаха!
Посоченото за пълнежа количество продукти, се оказа всъщност доста повече от необходимото. Така напълних едно глинено съдче с останалия ми пълнеж, изпекох го, и го дадох на майка ми, а те с баща ми го бяха хапнали с огромно удоволствие, полят със сладко от диви ягоди! Моят съвет е да намалите продуктите почти наполовина. По-долу изписвам цялото количество, посочено в рецептата, и което използвах аз.
Продукти:
За тестото:
- 200 мл прясно мляко
- 200 г меко масло
- 2 жълтъка
- 50 г захар
- 500 г брашно (+ още за доизмесване, ако е необходимо)
- 1 ч.л. бакпулвер
За плънката:
- 800 г сирене мизитра (или рикота, или сладкарска извара)
- 100 г захар
- 2 яйца
За намазване:
- 1 яйце
- 1 с.л. прясно мляко
За гарниране и поднасяне:
- пудра захар
- мед
Приготвяне:
Първо се приготвя тестото. В купа се смесват прясното мляко, маслото, захарта, жълтъците и бакпулвера.
Отгоре се пресява брашното, и се меси на ръка, до получаването на гладко и еластично тесто.
За да се приготви пълнежа, в друга купа се смесват сиренето мизитра, захарта, двете яйца, и мъничко вода. Разбива се с миксер до еднородна смес.
Тестото се разточва на не много дебела кора, и с помощта на чаша, или форма за сладки, се изрязват кръгове. Остатъците тесто се събират и разточват наново.
Във всеки кръг се поставя по лъжица от пълнежа, и сладките се оформят с ръце с прищипване на краищата – на триъгълници, квадрати, звездовидни. Може и да се прехлупят на две и да се затворят във форма на полукръгли пакетчета. За да е по-лесно за оформяне, тестото може да се държи в хладилник до момента на разточването. Сладките се подреждат в тава, застлана с хартия за печене.
Последното яйце се разбива с прясното мляко, и всяка сладка се намазва, преди тавата да се постави в загрята на 180˚ фурна.
Калицуня сладките се пекат за около 25 минути. Аз изпекох две тави.
Друг вариант е да се изпържат в тиган, като в този случай се наричат мизитропитас.
След изстиване, сладките се поднасят, поръсени с мед, или пудра захар.
На мен много ми харесаха още леко топли – тестото е много леко хрупкаво, меко и леко. Подходящи са за закуска, придружени с кисело мляко.